Да се отрече от себе си
Taleutdrag fra januar 1973
Click to listen to the speech.
И е така че има много трудности, много пречки. И този е такъв, и онзи е такъв. И този е направил това, и о онзи е казал това. И има толкова много трудности.
Това не е вярно. Не е правилно. Напълно погрешно е! И това е написано тук в това слово. Но понеже човек е така повърхностен, той не го вижда.
Не е ли написано, че ако някой иска да ме последва трябва да си уреди нещата с всички трудности и всички обстоятелства, то той трябва да се отрече от себе си, е написано.
Значи, това е едно чудесно семе.
Има само една трудност под слънцето. Има само една пречка, под слънцето.
Има само един единствен проблем, и единствена сложност. И това сме ние самите. По-кратко и лесно и просто от това не може да стане.
И от там произхожда това изречение, че този който е преборил себе си е преборил всичко.
Значи, всичко заедно се състои в това.
Най-лошото е, че се извиняват от своите трудности от всеки всевъзможен вид и говорят за своите болести по всяко време, също говорят и за други хора. Този е толкова труден, и онзи е толкова труден. Този е такъв и онзи е такъв. И ако това не беше дошло, щях да съм по-добре. Това е чиста лъжа, всичко заедно.
Когато отричам себе си, когато стигам лично до това, съм на пътя на живота, в тесния път, минал съм през тясната порта и съм на тесния път и там имам точно толкова място, от колкото имам нужда. На един много тесен път.
И там е толкова добре. Толкова е хубаво. Там съм приключил с всичкото това, мъкнене, притежаване, пазене и защитаване и така нататък. Там няма проблеми, няма комплекси. Там няма трудности, и нищо сложно от какъвто и да е било вид.
И помисли всичко това с което си приключил, и всичко това с което не си приключил е причина за тази щуротия.
Например всички тези пари от които нямам нужда. Идват само проблеми и трудности, всеки път когато стане дума да дам нещо в събранието, или каквото и да е било, има трудности.
И това славочестие, което пазя. Почти всички, така да се каже всички вярващи и повечето от приятелите се интересуват от това което хората смятат за тях и мислят за тях.
И затова и много често не могат да дадат свидетелство. Чудят се какво ще се мисли за тях тогава. И затова човек не може да се обърне към Бога. Задава си въпроса какво ще си помислят роднините и приятелите тогава.
Всеки един от нас, като хора сме напълно умопомрачени. И това е цялата трудност. В дълбочина и дължина и ширина, там нищо не бива забравено. Това е единствената трудност под слънцето.
Аз самия, тоест моята воля, моето желание, моят вкус, всичко това което смятам и мисля. Това съм самия аз. Отричам това и от цяло сърце следвам Божието слово.
Тогава съм преминал през тясната порта, влязъл съм в тесния път и там е толкова хубаво! Там на човек му е много хубаво.