Основният закон в Божествения живот
Скрити съкровища, публикация
февруари 1932
Click to listen to the speech.
„Бог е съдията, едного той унижава, а другиго издига“ Пс. 75, 7. „ И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост. И тъй, към когото ще, показва милост, и когото ще, закоравява.“ Римл. 9, 16, 18. „ Но който възвишава себе си, ще се смири, и който смири себе си, ще се възвиси.“ Мат. 23, 12 „ Така и вие по-млади, покорявайте се на по-старите, да, всички един на друг. Облечете смирението, защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ 1. Петр. 5,5. „Смирявайте се пред Бога и той ще ви възвишава.“ Як. 4, 10. „Преди да бях смирен (норв.пр.), аз заблуждавах, но сега държа твоето слово. Добре ми стана, че бях смирен (норв. пр.), за да науча твоито повеления. Зная Господи, че твоито съдби са правилни и по справедливост си ме смирил (норв. пр.)“ Пс. 119: 67, 71, 75.
Бог нито снишава, нито издига, нито закоравява, нито благославя, нито допуска неуспех или успех просто така, по случайност. Винаги, при всички случаи и спрямо всички личности той действа според определени закони.
Основният закон е законът на смирението. Какво всъщност е смирението? То не е хубав звук или красива фраза. То е да се саморазпознаеш и в съответстие с това да заемеш правилното място. Напр.: Когато младият се покорява на по-възрасния, той е смирен. Той осъзнава своята младост и се съобразява с по-възрастния.
В споменатите по-горе стихове се говори за две основни степени на смирение. 1. Да смирява човек себе си. 2. Да бъде смиряван. Смирението съвпада с любовта към истината. Истината е, че човек постоянно и във всички области е твърде високо. С любовта към истината (2. Сол. 2, 10) той признава това, смирява се и се снишава в съответствие на светлината на истината, която идва от Писанието, било то в свидетелството си или по други начини.
Първокласното смирение е да се съди човек доброволно.(1. Кор. 11, 31-32) и да се смирява по собствена подбуда. Второкласното смирение е да признае, когато Бог го смирява, когато бива съден лично чрез други личности или събития по един или друг начин. В този случай той се нуждае от специална помощ, за да може да бъде смирен. Без нея не би могъл да признае своето зло. Когато светлината свети в събранието без да бъде адресирана към опрделена личност, човек не забелязва, че тя улучва нещо при самия него. Трябва му лично напомняне по един или друг начин, за да види това.
В най-добрия случай човек заема по-задно място, защото вижда, че то е подходящото за него. В другия случай той заема по-предно място; но когато пазачът му обясни, че мястото му е по-назад, той се засрамва и веднага сяда по-назад.
Ако се бави, може да стигне до едно така да се каже третокласно смирение. И ако не позволи никак да бъде снишен, тогава е горд и няма да получи нито благодат, нито помощ, нито спасение.
Тук става въпрос за факти, за действителност. Без тях смирението ни е фалшиво, лицемерно. То се състои в думи, тон и изражение на лицето, които имат вид на смирение, но стигне ли се до силата, до действителността, се оказват маскарад.
Да се смириш означава сам да заемеш правилното място. Да бъдеш смирен е да се съгласиш други да ти покажат правилното място. Да бъдеш горделив е да се защитаваш и да искаш да запазиш мястото, което не ти се полага с право.
