Да вярваш, както Авраам
Скрити съкровища, публикация Декември 1988г
Click to listen to the speech.
Битие 14, 24 и 15, 1 и 5-6 и 17, 1, Римл. 4, 16-21
Авраам вярваше не само, че има Бог и че той е велик, той вярваше в това, което му каза Бог! Беше напълно сигурен, че Бог ще извърши това, което обеща, макар че за собствения му разум то изглеждаше невъзможно.
Това значи е да имаш Авраамовата вяра и да бъдеш дете на Авраам.
В Новия завет да бъдеш дете на нашия небесен Отец значи да вярваш и да бъдеш послушен на всички думи на живота, които каза Исус и на думите, които написаха апостолите в посланията си, да бъдеш послушен на всичко, което е писано в проповедта на планината и на всичко друго от Новия завет, което така или иначе е идентично с тази извесна Исусова реч. Да бъдеш послушен така, както Авраам беше верен и послушен на Бога, когато пожертва сина си Исак! Прочети Римл. 1, 5 и 16, 20, Мат. 28, 20, Евр. 5, 9 и II Солунци 1, 5-10.
Да вярваш истински в Исуса означава да вярваш в неговите думи и обещания. Това от своя страна значи да вярваш, че ние трябва да изпълним условията, за да се изпълнят обещанията! Бог каза на Авраам: “Ходи пред мене и бъди непорочен!“ Или: съвършен и безупречен! Виждаме това съвършено послушание, когато той пожертва Исак!!!
В Новия завет, с който дойде Исус, нещата стоят по същия начин, само в много по-дълбока степен! “Затова бъдете съвършени, както е съвършен и вашия небесен Отец.“ Мат. 5, 48, Еф.5, 27, II Петр. 3, 11 и 14.
Ако човек не вярва на Исусовото слово, че трябва да сме му послушни, той прави Исуса лъжец и лъжеучител, без да казва или мисли това. Становището му води до тук. Направо го е отхвърлил! Отхвърлил е неговата истинска и добра и радосна вест, неговото Евангелие! Понеже то съдържа вестта да следваме всичките му думи на дело и на истина, да бъдем променени и преобразени вътрешно, да ходим в неговите стъпки, да станем като него, да станем участници в Божественото естество.
Почти навсякъде в Новия завет става въпрос за това!!! Ако човек не може да го види, трябва да е сляп!!! Причината е неверие спрямо словото. Затова е почти иронично да се нарича вярващ.
Яков пише особено ясно, че ако вярата на човека няма дела (или послушание), тогава той вярва като Сатана. С такава вяра няма да бъдем освободени от това да съгрешаваме! Як. 2, 19.
