Съразпнах се с Христа
Fra hefte “Hvile i Gud”, utgitt 1950
Click to listen to the speech.
“Съразпнахсес Хриса и вече неазживея…” Гал. 2, 20.
Това са централните думи за постигане на почивка в Бога. Разбират се от само себе си, ако им вярваме, което за съжаление емного необичайно. Обикновено човек не вярва точно на тях. Отхвърля ги с обясненията си, вместо да повярва, и по този начин отхвърля и собственото си славно спасение от всичката окаяност и се изключва от почивката в Бога, до която някоище могат да достигнат! Дано ти, които четеш тези редове, станеш един от тези „някои“!
Защо да не влезеш в почивката вместо да останеш в цялото това зло и коварно неспокойство, при всички тези ненужни, самонанесени (поради неверие ) мъки и болки?
Истината е проста и кристално ясна: всичкото неспокойство е в стария човек. Когато той чрез жива вяра в Словото, Рим. 6, 6, наистина е разпнатс Христос и е съблечен, Ефес. 4, 22, тогава като резултат престават всички вълнения и настъпва почивката.
Няма нищо по-забележително във връзка с тази дълбока тайна от познатата фраза на некролозите: „Н. Н. почина“. А именно, почина чрез смъртта! Сега вижте в Гал. по-горе. 2. 20. – и Рим. 6, 7. –
Това, което е тайнствено и непознато поради неверието, е, че чрез жива вяра в словото е възможно да умреш, докато все още живееш в това тяло, да умреш за греха и по този начин за цялото многообразно безпокойство в сърцето и ума, докато тялото е подчинено на робството на тлението. Тези две неща наистина не си принадлежат. Словото прониква и разделя. – Едната част се отделя сега! Надяваме се скоро да се отървем за винаги от втората част! Алилуя!
Най-великото, което може да ти се случи тук, в странстването, е, наистина да може да се каже за теб, че си влязъл в почивката, докато все още си в това смъртно тяло.
